Еволюция, Революция, Анархия

• Огромна част от нещата са така или иначе под общ знаменател.
  • Никой в наши дни не може да се самозадоволява на същото ниво, на което може да живее в обществото.
    • има разделение на труда,
    • за създаването на един потребителски продукт се минава през маса производствени процеси контролирани от различни хора
    • търговията (или разпределението на продуктите) е неимоверно сложно
  • Извън сферата на икономиката, всички обществени институции (като се почне от полицията и се свърши с читалищата) са под общ знаменател.
  • И най-сетне, човекът е социално животно и не е направен да живее сам.
• Това че „някой губи“ не е силен аргумент – в момента (когато уж „всеки е сам за себеси“) да не би всички да печелят? Може да се каже, че „губи“ този, който е по един или друг начин би могъл да вземе повече от останалите (вече казахме, че собственоръчно никой не може да си построи автомобил). Въпросът обаче е
  • Дали това, че някой е по-умен, по-силен или по-безскрупулен от останалите, му дава право да притежава по-голяма част от произведеното с общи усилия?
  • Дали това, че някой се е сдобил с повече, значи, че той е по-полезен за обществото от друг? Ако погледнем практиката ще видим, че по-скоро значи обратното.

• Не е като да не е имало общества без държава, без да бъдат „анархии“. Нещо повече, те са възниквали по естествен път в следствие на различни социални катаклизми:
  • САЩ – различни общества преди Короната да колонизира всичко, Индианската територия.
  • Сомалия – Somalia, from 1991 to 2006, is cited as a real-world example of a stateless society and legal system.^[1][2] Since the fall of Siad Barre‘s government in January 1991, there had been no permanent national government in Somalia^[3] until the current Transitional Federal Government.
• Има и безвластнически проекти – всичко това са общества, които съзнателно се стремят да стоят на принципите, които посочихме по-горе.
  • Различни комунални инициативи, например Modern Times комуните на Толстой.
  • Украйна и Испания в миналото
  • Сапатистите в момента
• Това показва, че не е като да не може държавните институции да бъдат разрушени в определено време и място. Целта на анархизма обаче не просто да разруши институциите, а да ги замени с нови, далеч по-съдържателни. За съжаление, макар че постепенно се създават обективни условия за това, все още няма настроения в обществото. Условията са:
  • Комуникационни
  • Икономически – структурата на капиталистическото общество се променя, но запазва принципа на експлоатация
  • Екологични – човечеството се сблъсква с различни екологични проблеми, които изискват все по-организирана координация, ако щеш нов вид икономика.
• За съжаление ни липсва именно човешкия фактор, но

В САЩ положението е ужасно

• In the 1970s, anarchist ideas caught on in the anti-nuclear, feminist, and environmental movements
• Anarchists became more visible in the 1980s, as a result of publishing, protests and conventions.
• American anarchists increasingly became noticeable at protests, especially through a tactic known as the Black bloc. U.S. anarchists became more prominent in 1999 as a result of the anti-WTO protests in Seattle.
• А сега ще цитираме Чомски в последния брой на СМ:
  Анархизмът в САЩ днес е разпокъсан – една секта се бори срещу друга, всяка група се занимава най-вече с атаки срещу другите. Само от време на време се извършва важна работа и е трудно да си представиш, че всички тези хора виждат себе си като едно анархистическо движение – част от една активна левица. Интересите на различните групи се разминават. Ако минете по главните коридори на Масачузетския технологичен институт, ще видите множество активни, ангажирани с най-различни дела студенти, но те са разединени и между тях няма координация. Има разпад на секти и липса на взаимна толерантност.

• Тя и преди 10-ти властта беше народна и все я избирахме.
• Най-прекият признак за демокрация – когато властта прави това, което хората искат.
  • Както казва Чомски за САЩ – най-голямото постижение на съвременната пропагандна машина е, че въобще сваля от обществен дебат въпросите, които се считат от хората за важни. Например като обществен проблем номер 1 в Щатите дълго време посочваха здравната система – едва при Обама се заговори за плахи реформи в областта.
  • У нас нещата не стоят много по-различно. Няма реален дебат върху реални обществени проблеми. Няма предложения за промяна освен смяната на управниците. Няма дори изследвания за това кое хората считат за важно. При положение, че дори не е ясно какво народа иска от властта, как въобще може да се говори за власт на народа?!
• Самото понятие за демокрация у хората е изкривено, както показва следващия ти въпрос.

• Това е наследство от теологическото разбиране, че държавата е отражение на божествената справедливост. Би могло да мине пред някой религиозен човек, който не иска да си свали розовите очила.
• Няма обаче никаква гаранция, че властта
  • знае кое е добре за хората
  • може да направи това, което е добре за хората
  • иска да прави това, което е добре за хората
• Даже като че ли по-често има гаранции за обратното
• Друг въпрос е дали въобще има такова нещо като „добре за хората“. В много случаи (особено в случаите, които са приоритет на властта – уреждането на отношенията между хората) това, което е добро за едни е лошо за други. И изборът на управляващите обикновено е продиктуван от личния им интерес. Тоест дилемата „правилното срещу демократичното решение“ много често не стои на дневен ред – вместо нея решението е „изгодата на управляващите срещу изгодата на управляваните“. Ясно е как се взима решението тогава.
  • Ако направим статистика на решенията, които се взимат например в министерския съвет, можем да видим коя от двете дилеми стои по-често на дневен ред. И оттам да видим кой печели от съществуването на властта.
• Но въпросът в случая е принципен. Принципът е, че този, който носи последствията от дадено решение, трябва да има възможност за избор какво да бъде то. Дори изборът му да бъде грешен.
  • Ако отново направим една статистика върху решенията на властта и видим в каква степен грешните решения биха могли за засегнат управляващите и управляваните, ще видим, че управляващите нямат моралното право да се обаждат изобщо.
  • Много малко са хората, които се оправят с личния си живот по-зле, отколкото нашите управляващи се оправят с общите ни проблеми. Реално решенията на властта са част от личния живот на всеки и борбата за това каква част от живота ни да се контролира от управляващите (чрез данъци, правилници, закони и др.) не е спирала никога. И по всичко изглежда, че колкото по-голяма част контролираме самостоятелно, толкова по-добре ще живеем.