Еволюция, Революция, Анархия

В средата на февруари Боб Мур подари фирмата си на работниците (209 души).

През 2004 компанията е струвала $24 милиона, оттогава официално отбелязва ръст от 20-30% годишно.

Използван е employee stock ownership plan, който превръща капитала на дружеството в собственост на служителите. Това не е точно акционерна собственост, но е някакъв вид задължение на компанията към служителите. Ако се вярва на Уикипедия, в повечето случаи те печелят от този план.

Ако се вярва на коментарите под статията, хората наистина се радват.

Измъчването и убиването за животни е престъпление, което за съжаление се извършва от много хора и много често.  Наказанието за това престъпление е просто глоба. Това се случва само в България!

…и ест. не може да мине и без тъпите фашаги да се опитат да политизарат шествието на тия копелета не трябва да се дава да  допарват до шествието.

това са половината нацисти в това шествие да животните
от самите организатори са
кажете го в ера

„Никъде в европейската практика полицаите не респектират престъпниците със стоп-патрони.”

„Най-често анкетираните хора отговарят, че не са подали сигнал в полицията, защото не вярват органите на реда да направят нещо. По този начин отговарят цели 60% от анкетираните.”

Природата предоставя на хората достатъчно ресурси, за да живеят добре, и заедно с това достатъчно предизвикателства, за да се усъвършенстват.

• Един милиард от хората по света страдат от недохранване
• Около 16 000 деца загиват всеки ден от глад или свързани с глада причини
• Същевременно само в САЩ се изхвърля храна, която е достатъчна да изхрани напълно 200 милиона души
• През 2009 се водиха 7 войни и 24 други дългосрочни конфликти с използване на масирано насилие
• Бегълците от подобни конфликти достигнаха 16 милиона

Икономиката върви добре. Няколко души с много пари (Вълци, Черепи и други зоологически феномени) изсмукват потта на близо 8 милиона български граждани. Печалбите не са лоши.

Управлението също върви добре. Няколко души с много власт (Червени, Сини, Жълти и други мазни петна) управляват страната така, че да улеснят онези с парите да си правят печалбите. И управлението върви гладко.

Хората са овълчени, свалят шапка на мутрите в скъпите коли и стоят настрани от оръфаните просяци. Завиждат на късмета на богаташите, но забравят, че самите те лесно могат да се окажат на мястото на бедняците. Богатите и управляващите се пазят взаимно. Разпореждат с хората сякаш са стока. Ако някой открадне от глад или от студ, полицаите го прибират „на топло“. Ако някой открадне от алчност и ненаситност, началниците на полицаите му носят подаръци на сватбата.

По телевизията виждаме лъскави автомобили и звездни шоута, а около себе си – хора с празен поглед и празен живот. Повечето от тях са бачкатори, които се надяват да не останат без работа, за да могат децата им да поживеят нормално поне няколко години.

Малцина са се „оправили“ – някои с късмет, някои със способности, но повечето с престъпления. Само те са способни да решат донейде личните си проблеми – какво да сложат на масата, какво да облекат, къде да живеят. Останалите няма на кого да се опрат и един по един влизат в статистиката на бедняците.

Малкото неща, които бяха „общи“, едно по едно се оказаха „частни“. Пътища, комуникации, електроснабдяване, индустриални предприятия – всичко това, построено с труда на нашите съграждани, е раздадено на самоназначили се „предприемачи“. Малкото функции, които държавата пази за себе си, също служат за обогатяване на „инициативни“ и „пробивни“ тарикати.