Еволюция, Революция, Анархия

Малки новини

И там ли бе!?

Американската армия в Ирак не може да обясни къде са отишли милиарди долари, предназначени за възстановяването на Ирак.

След направена проверка главният инспектор по контрола на програмата за Ирак е заявил, че военното министерство на САЩ не може да докаже как са похарчени 96% от заделените за тази цел средства.

От общо 9 милиарда за периода от 2004 до 2007 година, за 8.7 милиарда липсват нормални счетоводни и финансови документи. Тази пари е трябвало да отидат за различни проекти за възстановяване на нормалния живот в Ирак.

Според представители на Пентагона изводите на одиторите не означават, че парите са откраднати или че са профукани напразно. Има вероятност счетоводните документи да са предадени предсрочно в архива.

В отговора да военните се казва, че за издирването на средствата ще трябва да се положат значителни усилия и да се разровят архивите.
Голяма част от средствата, които се инвестират във възстановяването на Ирак, са получени от продажбата на нефт и газ.

Това не е първият случай, в който се установява липсата на отчетност при мисията на американските военни в Ирак.

Самото иракско правителство оставя въпроса без коментар.

Разговор за света

Разговор с две момичета от форума.

Полицаите – добри или лоши?

Полицаите представляват закона. Във всяко населено място ги има. И какви са наблюденията следователно? Как те вършат работата си? Чрез унижение! Няма значение дали си виновен, дали си невинен, дали знаеш защо изобщо са при теб… Важното за тях е да има кой да унижават по възможно най-гадния начин. Ако щеш може да си политик, министър или улично псе- те са най-великите, а ти? Ти за тях си нищо, една трохичка, едно електронче не си.

Е, може би е така само, ако им се оставиш. Често полицаите търсят просто на кой да се озъбят, някой лесен, някой, който няма да им се противопостави. Но и не само. Понякога обръщат внимание и на онези, които търсят свободата си, които са се запознали с правата си и знаят какво е позволено и какво не, знаят как да се предпазят. И тогава чичко полицай се
ядосва, защото някой е посмял (представете си какво чудо!) да твърди, че нямат право да го преджобват мъже… защото е момиче.

А дали с това поведение не ни карат да се отказваме от законите? Нима точно с това си
поведение ни отблъскват от желанието да бъдем кротки и мирни граждани?

Законите – полезни или вредни?

Време е да кажем, че това е писано от две момичета. Родителите на едната от нас са свързани със съдебната власт, тя е отрасла със законите. Другата има баща пенсиониран военен- човек, който се е научил да спазва дадени правила и който следователно възпитава така децата си. И въпреки това и двете сме се отказали то законите. Въпросът е защо е така?

Нямаме нищо против тях. Не е лошо да има правила, иначе ще бъде пълна безпоредица. Не сме против Конституцията, такава е ясно, че трябва да има. Това са просто букви, повечето
дори са и справедливи, а ако не и двете, то поне едната от нас е добре запозната с тях. И осъзнаваме едно- ако тези думички бъдат прилагани така както трябва, никой няма да има нищо против тях и ще ги следва. Но политиците и полицаите злоупотребяват с тях, изопачават ги така както на тях им е удобно. Те живеят в своята си анархия, а над- народът- го изоставят. За тях сме нищо!

Политиците – хора или тарикати?

Ние нямаме нищо против политиците и полицаите, нека ги има като трябва. Все някой трябва да отговаря за тази страна. Стига законите да бъдат прилагани по подходящ начин, всичко ще бъде наред. Според нас те са нужни. Просто висшите чиновници трябва да разберат, че властта не означава терор. Кога ли това ще стане в България? Кога ще стане това навсякъде из света?

Сигурни сме, че преди да се изкачат на „трона”, поне половината политици са били обикновени хора. Като нас и като вас. С мечти не толкова близки до парите, с мечти свързани със свободата. Но идва денят, в който са избрани от народа за представители, и в ръцете им попадат много пари. А на тези хора само това им трябва. Получават власт и вече не са от народа, той за тях е по-малък от атомче.

В България има анархия! Но тя е при политиците, а не при народа. Тя не е навсякъде. А защо ли си мислим че трябва да е? Политиците живеят в една прекрасна анархия. Честито! Но нали живеехме в демокрация? Глупости! Политиците живеят в анархия, а всички останали се оправят както могат, но да не забравят да спазват правилата. Живеем в свободна държава! Да бе да, свободата е само за елита.

Дълбоко се съмняваме, че това е само в България. Не бихме могли да повярваме, че сме най-зле от всички. И сме сигурни, че не сме. И това дори не е само в някакви малки страни като нашата. Не! Лъжливата демокрация е навсякъде. Само висшите имат свобода. Останалите, за да имаме поне капка такава, трябва да спазваме ред глупави правила. Клоним към мисълта, че на България скоро ще й се види края. Не само заради пари, а и заради самото управление, народът изчезва от пределите й. Цели семейства се изнасят с покъщнината си в търсене на ново място, където да се установят. Родителите търсят начин да осигурят бъдещето на децата си някъде, където те ще имат права!

В САЩ, примерно, положението е същото. А уж се водят за най-демократичната държава… Има страни, които са много по-зле от България. И това не са държави, които са по-малки или
по-нищожни от нашата, а такива, които се водят за напреднали и по-добри от нашата
родина.

Ние не сме най-зле, но има на къде да се подобряваме. Можем да се развием, знаем, че това го умеем.
Остава само да се опомним и да пренебрегнем страха си, да се изправим пред„висшите”.
В миналото поне не са лъгали хората, че са свободни и имат права. Защо сега трябва да ни лъжат, че демокрацията съществува? Нима някой от нас я е видял? Кой от всички вас е
установил, че може да направи всичко, което поиска без да го заплашват със
затвор? Няма смисъл да ни лъжат, нека си кажат истината. Не смеят обаче… Всички знаем, че демокрация няма. Лъжат ни. Вярваме ли им? Защо не опитаме да променим това?

Какво да направим?

Какво ще стане, ако направим протест? Ако поискаме да се изправи пред политиците с умовете си, което не липсват. Българите сме достатъчно остроумни, за да успеем. Но онези няма да ни обърнат и капка внимание. Ако се противопоставим, ще започнат боища, кървища… Полицаите ще оберат пешкира, както и протестиращите. А политиците ще се крият зад десет слоя охрана и ще си минават като гъзари.

Ако не всеки, то поне един на двама човека си търсят свободата. Не искат да се подчиняват и се стараят да вървят по своите си закони. Но всички сме единаци. Всеки сам за себе си търси свободата. А какво постигаме така? Нищо… Дори лично удовлетворение не е, защото не е споделено. Ами хайде да се съберем, нека веднъж поне да бъдем единни. Цяла България, дори и целия свят нека бъдем заедно в една цел- да бъдемсвободни!

Не говорим за душевна свобода. Ясно е, че всеки, който желае свободата и има сили да се бори за нея, душата му е волна като птичка. Нека бъдем и по закон свободни, нека не ни ограничават полицаи не за друго ами защото сме им антипатични или защото сутринта машината не е пуснала кафе.

Докато е тийнейджър всеки изгражда своята личност и търси свободата си, защото разбира
ограниченията. Младите стават бунтари, не искат нищо да ги спира. А после? Завършват училище и спират с мислите за свобода. Животът ги грабва и завърта, трябва да мислят за прехрана, дом, сметки… И тръгват по пътя на смирението. В една страна, от всички родени в една година, след навършването на пълнолетие, трима остават с все същото желание за свобода. Но тези трима човека са разделени и не могат да се съберат. И ето ги- продължават да са единаци.

Нека дадем пример с училището. Имаме един клас- да речем, че са 30 човека. Имат час по физическо- не им се играе, не им се изпълняват норми някакви си, искат да отидат в парка
на разходка, да изпият по една вода, примерно. Обаче имат час. Ако всички тръгнат- нямат отсъствия, всичко е наред. Учителят няма какво да им каже. Остане ли един човек- всички имат отсъствия, забележки и останалите простотии. И то само заради един човек… Но ако този клас е единен, тръгнат си всички заедно и не се обърнат назад. Тогава те са свободни.

Народът е един клас. Нека бъдем единни! Нека се обединим. Нека единия от нас не остава в салона по физическо. Обединението прави силата! Ако сме заедно, ще има анархия.

Кога целият свят ще осъзнае свободата си? Това не е невъзможно, но е трудно постижимо. Не е невъзможно, защото може да се постигне. Трудно постижимо е, защото е почти
невъзможно целият свят да осъзнае истината. Ние се опитваме да вярваме, че това е възможно. Разбира се, жертви ще има. Няма как без тях. Можем да погледнем дори в историята, за да разберем, че е така. Но ако десет човека се обадят от една страна, други десет от втора, а още едни от трета и така бъде навсякъде… Това ще се разчуе. И ние вярваме, че това ще накара всички хора да се замислят над свободата. И може би ще се осъзнаят, ще разберат най-сетне! А ако не го направят…. Е, явно вече населението на планетата е роботизирано.

Страхът е единственото нещо, което пречи на свободата. Страхът!