Еволюция, Революция, Анархия

На 16 юни Белградският съд приключи последното си (най-накрая) заседание по въпроса с обвиненията срещу шестимата анархисти, повечето от Анархосиндикалистка инициатива – Сърбия. Почти шест месеца прекараха първо в предварителния арест, а после и в Белградския централен затвор. По време на ареста повечето от тях бяха подложени на психически и физически тормоз от полицията. След безпрецедентно постоянно отлагане на делото, най-накрая на 17 февруари то се състоя. След показаната интернационална солидарност, изразяваща се в присъствието на техни другари в залата и протести по цял свят, както и благодарение на добрата адвокатска защита, шестимата бяха освободени, но абсурдното обвинение остана. В средата на май, след още 2 безсмислени заседания, най-накрая обвинението в „международен тероризъм“ отпадна и беше заменено с мого по-лекото „причинявана на обществена опасност“. Сега, на 16 юни, съдът се произнесе, че шестимата са абсолютно невинни и че делото приключва.

В момента усилията на другарите в Сърбия са насочени за премахване на обвиненията за нарушаване на обществения ред срещу трима членове на АСИ от малкия град Вършац, които през септември бяха арестувани с тези обвинения, докато лепяха плакати с надпис „Свобода за арестуваните анархисти“, впоследствие бяха освободени, но обвинението остана. Друг аспект на борбата с държавата остава и връщането на паспортите на двама другари от чужбина – Дадо от Хърватска и Рада – от Австрия/от сръбски произход/, които по време на процеса на 17 февруари залепиха вътре в съдебната сграда плакат с надпис „Анархизмът не е тероризъм“!. Те бяха арестувани, обвинени в „натиск върху съдебната система“, освободени след една седмица, но без право да напускат Сърбия, докато не приключи делото на шестимата. Паспортите им и до момента остават в ръцете на сръбската полиция.

Професорът по право Янко Янков e бил нападнат пред съдебната палата. Бил е съборен на земята и удрян със желязо. Резултатът е счупване на раменните кости на пет места. В случая убийците може би не са преследвали екзекуцията му, а „сплашването“ и изваждането му от строя като правозащитник.

Споменаването на няколко факта от биографията на жертвата ще дадат достатъчно информация, за да си направи човек извода каква е причината да бъде бит професора:

• През 1979-1980 г. Янко Янков започва изграждането на нелегална организация, имаща за цел да бъдат събирани и прецизно анализирани различни практически правни казуси, отнасящи се до нарушаване на човешките права.
• На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за:
  • създаване и ръководене на противодържавна организация;
  • извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор”;
  • подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига и обосновава тезата, че е „невинен поради липса на доказателства” (а не на деяние).
• През декември 1989 г. Янко Янков е амнистиран със закон, но отказва да признае амнистията, като обосновава тезата, че „може да бъде амнистиран само законно, но не и незаконно осъденият”, и предявява официално искане за ново съдебно разглеждане на делото.
• На 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд издава решение, съгласно което Янко Янков е признат за напълно невинно осъден. Един от особено емблематичните факти във връзка с неговото противозаконно осъждане е, че в последния и най-висш съдебен състав, който го е признал за невинно осъден, са участвували повечето от съдиите, които по-рано, при разглеждането на делото в различните предходни инстанции, са участвували в признаването му за виновен и осъждането му; тези съдии никой никога не ги попита: „-В кой от двата случаи са действували в съответствие със суверенната си съвест и в кой – като лакейничещи за паница леща долни и безсъвестни агенти на тайните служби?”.
• Депутат в Седмото Велико Народно Събрание
• Десет месеца преди куршумите да повалят Луканов проф. Янков е е бил отвлечен от шофьора на таксито, в което се е качил. Близо до руското посолство колата се е блъснала в едно дърво, а правозащитникът е излязъл от нея със счупена ръка. Вероятно това е спасило живота му тогава. Янков предполага, че атентатът срещу Луканов е трябвало да стане на същия ден. А той самият да бъде убит като „терористът”, застрелял бившия премиер.
• Янко Янков е основател и Председател на: Партия Либерален Конгрес; Съюз на юристите демократи в България; Базисен Институт за проучване и защита на човешките права; Както и на още няколко други обществени организации.
• Занимава се с научно-изследователската си работа в Института за правни науки при Българската академия на науките и с университетска лекционна преподавателска дейност в Юридическия факултет на Пловдивския университет.
• През 2005-та година, след интервю за турска телевизия относно ролята на тайните служби у нас, е уволнен неправомерно от БАН.

• От излизането си от затвора Янков не престава да пише писма до „западните“ и българските държавни институции с искания за изобличаване на „ченгеджийската“ (по негови думи) власт и разследване на престъпленията на старите и новите служби.
• На 20 май т.г. Янков получава „добронамерено предупреждение“ от директора на правния институт към БАН, че ако продължава да си търси правата от институциите по съдебен път, ще бъдат извършени специални наказателни акции срещу него и семейството му.
• На 10 юни е извършен нерегламентиран обиск във вилата на Янков. Къщата е обърната с главата надолу от неизвестни лица, без нищо да бъде изнесено.

Трябва да отбележим, че побоят над Янков практически не предизвика реакции по медиите. С изключение на „Съюза на юристите демократи в България“, чийто основател е самият той, никоя правозащитна организация не обърна внимание на случая. Явно вече България се счита официално за демократична страна и на „Амнести Интърнешънъл“, която го е обявила за „Политически затворник №1“ по време на управлението на БКП. Затова днес, въпреки че по думите на Янков все още у нас управляват бившите „партийци“, „Амнести“ и другите правозащитни организации не обръщат особено внимание на репресиите срещу него. По този повод от „Съюза на юристите демократи“ пишат:

Не се обръщаме към българските власти – те са заложници на мафията. Питаме горепосочените западни институции: „- Искрени ли бяхте, когато преди четвърт век се обявихте в защита на Политзатворник №1 на комунизма в България? Или го защитихте само от конюнктурни съображения?“

Любопитното в случая е, че Янков (като истински „либерал“) вярва в институциите на държавата (ако не на нашата, то поне на чуждите) и се опитва да реши проблемите си чрез тях. За съжаление никоя от тези институции няма интерес да му помогне, а те рядко правят нещо в името на голата справедливост. Медиите, лицето на така нареченото гражданско общество, също няма да обърнат внимание на перипетиите професора – той не е сензация, няма опасност да набие някого и да създаде екшън за вечерните новини. Затова най-вероятно побоят на Янко Янков ще влезе в списъка на жалбите, които той напразно подава от 20 години.
Тук ще си позволя да цитирам декларацията, с която „Федерация на анархистите в България“ се обяви в подкрепа на професора. Нейните думи може да звучат малко претенциозно, но честния човек, който не слага розови очила на съвестта си, би приел истината в тях:

Ако „демократическата“ общност не се намеси в подкрепа на жертвата, тя само ще докаже за сетен път, че на тези, които искат да защитят човешките права, свободи и живота си от налетите на наемните убийци, които са под крилото на властите не им остава нищо друго, освен да ПРИБЯГВАТ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ДО СТАРОТО ИЗПИТАНО СРЕДСТВО НА АНАРХИСТИТЕ, ИЗВЕСТНО ПОД ПОПУЛЯРНОТО ИМЕ ПРЯКА АКЦИЯ.

• Правилно ли е да съществуват библиотеки, които разпространяват безплатно литературни произведения?

По-скоро – да. Дори и само заради възможността да има място, където можеш да отидеш и да направиш справка за някое издание, да потърсиш конкретен материал, цитат и т.н. Тук визирам както хартиените, така и електронните библиотеки. Досега никой не се е оплакал от съществуването на книжните библиотеки; защо изкуствено се налага мнението, че електронните са по-различни? Защо хората трябва да са ограничени до личните си библиотеки – своите и тези на техните познати?

• Какви са мотивите зад такива проекти? Какви хора ги поддържат?

Ето как обяснява един човек своите мотиви:

Когато открих сайта на sfiction_bg, бях възхитен от възможността да притежавам електронни копия на любимите си книги, да мога бързо да вадя цитати от тях и т.н. Но подредбата на сайта беше ужасна, форматът – невъзможен за четене, затова ги преподредих, конвертирах и ги публикувах. Вероятно гледам на себе си като на колекционер; в случая – на електронни текстове. Доколкото разбрах, при читанката е било почти същото, само че причината за преконвертирането била да има текстове, които да се четат директно през браузера.

Очевидно е налице престъпна дейност с цел лично забогатяване…

• Как стои въпроса със закона?

На теория такава дейност е законна, но на практика спокойно могат да ти „разкатаят фамилията“ (дори в буквалния смисъл). А с подходящи адвокати текстът на закона може да се тълкува нееднозначно – например да твърдят, че правото на публикация без заплащане важи само за регистрирани библиотеки (как ли се регистрира библиотека?), че има изключение, което обезсилва правото на свободна публикация, когато са накърнени интересите на праводържателя (има такъв член, но как ли се доказват накърнени интереси?) и т.н.
И накратко – щом държавна правоохранителна институция може безнаказано да извършва незаконни акции, да публикува невярна информация и т.н., без никой да й потърси сметка, за какъв закон всъщност говорим?

Защото Законът за авторските права гласи:

Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

• Това първият случай на полицейско преследване на свободни библиотеки ли е? Има ли човек пострадал досега?

От страна на правоохранителните органи – вторият (след случая с Виктор). Иначе всички администратори на свободни библиотеки са споделяли, че инцидентно са получавали искания от отделни автори и издатели за сваляне на техните произведения.
Дали има пострадал? Виктор е потърпевшия в цялата история – дори и само от морална гледна точка. Разиграваха го няколко месеца, след което се отказаха и оставиха нещата да заглъхнат.

• Има ли нужда да помогнем на обвинените и как можем да го направим?

Например журналистите биха могли да предоставят по-достоверна информация за случая, а не да повтарят „официалното“ съобщение като папагали. В противен случай нещата ще продължат да се влошават.

• Има ли автор, който лично да се е оплакал от подобно начинание?

Първата птичка беше Ивайло П. Иванов, чието писмо изобилстваше със странни твърдения, като например:

Популяризирането на българската фантастика може и да е благородно дело, но виждате ли, аз НЕ желая да бъда популяризиран.

Защо ли тогава пише този автор? От графомания ли?

Последваха го още няколко български автори, но като цяло са единици – под 5. Виж, обратната ситуация се случва по-често – авторите сами да изпращат произведенията си. Един такъв автор е Шаркан, който също се обяви в подкрепа на Читанката.

Читанката вече е налична на адрес http://chitanka.gdbop.com/

Още по темата:

• http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/chitatelite.htm